Прибират се от зеленчуковата градина Ставри и жена му.
Топло е. Той кара каруцата, а тя седи отзад.
-Ставри, кажи чи ма убичаш...
-Убичам тъ...
Мълчание. Магарето, с виснали уши крета по прашния път.
-Ставри, охх... ти нали ма обичаш?
-Обичам та, нал'ти казах!
Пак мълчание. Магаренцето тегли натоварената с зеленчуци каруца.
Откъм задния край на каруцата се чува стенание и пак:
-Ставриии, кажи, че ма убичаш!
Ставри рязко се обръща:
-Ама, оуу... я да ставаш от краставиците!