В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното:
"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов."
Учителката прочела съчинението и се възмутила:
-Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично.
Пише Иванчо втори вариант.
"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха."
Учителката пак недоволна казва:
-Няма нищо за труда.
Иванчо сяда и пише нов вариант.
"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал."
Учителката го прочела и:
-Хм... няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията - наша майка родна.
Пише пак Иванчо:
"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал."
Учителката чела, гледала, мислила па рекла:
-Добре... Любов, природа, труд, червена нишка... Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш?
Пише Иванчо пак нов вариант.
"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза:
-Еб*л съм му майката, и утре е ден!"